В рамките на Работен пакет 1 „Изследвания – най-съвременни технологии“, EURICSE направи някои ключови констатации относно екосистемата на WISE в Европа, трудовите политики и нуждите от умения и пропуските.
Пазарът на труда: тенденции и предизвикателства
Работата е от решаващо значение, както за благополучието на всяко човешко същество, така и за стабилността на обществата. Въпреки това, за разлика от стандартните допускания на неокласическите теоретични модели, пазарът на труда далеч не е съвършен. От една страна, има кандидати, които са висококвалифицирани и обучени, които обикновено имат добри перспективи за кариера; от другата страна са разположени работници, които са изложени на риск от изключване от пазара на труда, т.е. работници с нужди от подкрепа (WSN), напр. хора с увреждания (ХУ); хора с разстройства, свързани с употребата на вещества; осъдени и бивши осъдени; дългосрочно безработни; бездомници; търсещи убежище, бежанци и мигранти; NEETs; жени, преживели насилие; представители на етнически малцинства и хора с ниска квалификация.
От създаването си съвременните социални държави са приели трудови политики в подкрепа на трудовата интеграция на WSN. Тези политики могат да бъдат класифицирани в четири основни групи: ( i ) регулаторни политики, които се състоят от приемането на квотни системи, които задължават всички или някои предприятия да наемат минимален процент WSN; (ii) политики за компенсация, които компенсират предприятията за по-ниската производителност на WSN; (iii) заместващи политики, насочени към създаване на „заместващ пазар на труда“; и (iv) подкрепена заетост, която се състои от комбинация от политики, които се намесват директно със специализирани преподаватели, за да подкрепят разходите за подбор и обучение на предприятията, интегриращи WSN.
Въпреки това повечето от тези политики се оказаха неспособни да осигурят балансирано разпределение на наличната работна сила. Съществуването на големи групи безработни лица, които са изложени на риск от социално изключване, насърчи търсенето на алтернативни пътища за трудова интеграция. Социалните предприятия за трудова интеграция (WISE) са един от най-иновативните и успешни примери.
Въз основа на предварителен анализ на WISE във всички държави-членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС) и емпиричен анализ, състоящ се както от лице в лице, така и от онлайн проучване, проведено в 13-те страни партньори на B-WISE, докладът анализира основните двигатели, характеристики и тенденции на развитие на WISE в ЕС. Освен това докладът изследва нуждите от умения и пропуските на служителите на WISEs, особено в цифровата област.
Работна интеграция Социални предприятия: двигатели, функции и модели на интеграция
WISE са институционален механизъм за подкрепена заетост, който облагодетелства работниците, дискриминирани от конвенционалните предприятия, и им предоставя подходящо обучение на работното място. Благодарение на експертния опит, натрупан в работата с WSN, WISE проектират организационни процеси, които отговарят на нуждите на служителите и правят преглед на техните умения и способности. WISE са предприятия с двоен изход; наистина, в допълнение към търговията с продаваеми стоки и услуги, те също така предоставят услуги за подкрепа на трудовата интеграция на WSN, които иначе са изключени от пазара на труда.
В някои страни (напр. Франция, Гърция и Италия) WISE са се появили отдолу, главно благодарение на самоорганизацията на поддръжниците, семействата на WSN или самите WSN; в други страни (напр. България, Хърватска, Литва, Словения и Испания) WISE са еволюирали от традиционните защитени работилници, които прогресивно са преминали към по-предприемаческа позиция и са започнали да се държат все повече и повече като WISE.
От появата си WISE разработиха различни модели на интеграция. Докато някои WISE са структурирани да създават стабилни работни позиции за WSN в самата организация (модел на постоянна интеграция), някои други WISE обучават WSN на работното място, за да ги подготвят да работят на основния пазар на труда (модел на преходна интеграция). Трета група WISE са разработили смесен интеграционен модел . Няколко фактора обясняват избора на конкретен модел на интеграция, включително видовете интегрирани WSN, стимулите и ограниченията на публичните политики, връзките на WISE с трудовите политики и степента на взаимодействие на WISE с други потенциални работодатели.
WISE работят в широк спектър от икономически сектори. Лъвският дял обаче са трудоемки индустрии (напр. производство, строителство, почистване), където преобладават работни места с ниска добавена стойност, изискващи ниски нива на специализация от страна на работниците.
WISE признание
Докладът картографира правните структури както на законно признатите WISE, така и на WISE, които работят „извън радара“, тъй като те нито са законово определени като WISE, нито са замислени като WISE от самите организации.
WISE се различават до голяма степен в ЕС по отношение на законодателството: докато в някои държави (напр. Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словения и Испания) WISE имат специфична правна рамка, която се прилага за тях, в други държави (напр. Австрия, Естония, Ирландия, Холандия и Швеция) WISE използват главно традиционни правни форми, които не са специално предназначени нито за тях, нито за социални предприятия. Освен това има държави (напр. Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Полша, Румъния и Словакия), където въведеното ad hoc законодателство за WISE е доста неефективно и новосъздадените WISE продължават да използват правни форми, които не са били предназначени за тях. В някои страни WISE са регистрирани в специални регистри (напр. в Швеция) или могат да бъдат идентифицирани благодарение на специфични схеми за финансиране (напр. в Австрия) или частна марка (напр. в Холандия).
Трябва да се отбележи, че в страни като например Италия, промените в законодателството са били или съществени, или ключови за насърчаването на развитието на WISE в широк мащаб. И накрая, в страни (напр. България, Хърватия, Литва, Словения и Испания), където защитените работилници са се трансформирали в пълноценни предприятия, WISE използват правни форми или статуси, които първоначално са били предназначени за първите.
Ресурси на WISE
Управлението на WISE включва по-високи производствени разходи (основно свързани с обучението и надзора на интегрирани WSN) в сравнение с конвенционалните предприятия. Освен това WISE се борят за достъп до подлежащи на връщане ресурси поради специфичния си характер с нестопанска цел. Поради тези причини WISE са разработили специфични модели на устойчивост и разчитат на комбинация от публични и частни ресурси, включително непарични вноски (напр. доброволни вноски, дарения, получени от членове и активи, предоставени от общността); невъзвръщаеми ресурси (публични – напр. субсидии и безвъзмездни средства за покриване на инвестиции в дълготрайни активи, подкрепа за адаптиране на работното място и обучение – и частни, напр. неделими резерви, произтичащи от ограничението върху разпределението на печалбите); възстановими средства (напр. от социално ориентирани и етични банки); фискални предимства и ресурси от дейности, генериращи приходи, благодарение на продажбата на стоки и услуги на публични агенции, физически лица и конвенционални предприятия.
Както се подчертава от изследването на B-WISE, като цяло има нужда от по-благоприятни публични схеми и политики. Голямото мнозинство от държавите-членки на ЕС наистина имат непоследователни и фрагментирани системи за обществена подкрепа, които не отчитат адекватно социалната отговорност, поета от WISE. В повече от няколко държави има непропорционален достъп до публични ресурси за подкрепа – което зависи от целевите групи, към които се обръщат WISE – като WISE, интегриращи хора с увреждания, имат достъп до по-щедра система за подкрепа. В други държави само избрани типологии на WISE се възползват от целенасочена система за поддръжка, докато останалите типологии нямат достъп до никакви мерки за подкрепа.
Модели на страните: от традиционни трудови политики до WISE
WISE могат да бъдат групирани в три групи държави: ( i ) Централна и Източна Европа (т.е. България, Хърватия, Латвия, Полша, Румъния и Словения), (ii) Южна Европа (т.е. Гърция, Италия и Испания) и (iii ) Западна Европа (т.е. Австрия, Белгия, Франция, Германия и Холандия).
В Централна и Източна Европа WISE са най-широко признатата типология на социалните предприятия. В тези страни правното признаване и обществената подкрепа на WISE са сравнително незадоволителни, докато ЕС изигра основна роля в подкрепата на тяхното развитие.
В Южна Европа WISE са силно вкоренени в дългогодишната традиция на кооперациите и са законно признати. Основните предизвикателства, влияещи върху развитието на WISE, включват високи нива на безработица, наличие на голям неформален сектор, висока сегментация на пазара на труда и слабо развитие на активните политики на пазара на труда.
В Западна Европа активните политики на пазара на труда са добре развити; те от една страна допринесоха за по-висок процент на заетост, а от друга страна доведоха до по-гъвкави пазари на труда. Въпреки че WISE са напълно интегрирани в системата за социални грижи в Австрия и Белгия, те се третират като всяко друго предприятие в Холандия, където съществуват „равни условия за всички предприятия“.
Технически и меки умения в WISE
Целта на емпиричния анализ лице в лице на B-WISE беше да се идентифицират нуждите от умения и пропуските на три целеви групи: ( i ) активатори (напр. мениджър, регионални координатори и специалисти по ИКТ); (ii) поддръжници (напр. инструктори по работа, преподаватели и ментори) и (iii) WSN. Въз основа на Европейската рамка за умения, компетенции, квалификации и професии (ESCO) бяха интервюирани 403 работници, за да се проучат техните умения и пропуски.
Въз основа на проведеното изследване, за да изпълняват работата си, активаторите изискват широк спектър от управленски, както и комуникационни, сътрудничество и умения, свързани с творчеството. Поддръжниците – които се занимават с различни дейности, от планиране на работно време и пространство до подпомагане на WSN – се нуждаят от комбинация както от твърди, така и от меки умения. Според тях най-подходящите умения са тези, свързани с обучението и поддръжката на WSN. И накрая, според WSN, оперативните умения – като сортиране и опаковане на стоки, почистване и сглобяване на продукти – са от съществено значение за извършване на ежедневните дейности с точност, прецизност и автономност.
Въпреки че няма значителна разлика между уместността на уменията и наличието на умения, има място за подобрение и за трите целеви групи, особено в тези умения, които се считат за най-подходящи. Според инициаторите, и поддръжниците пропуските в уменията се дължат главно на липсата на икономически ресурси. Въз основа на отговорите на факторите, които дават възможност, недостигът на работна ръка от работници с необходимия профил на работа обаче играе роля в обяснението на техните собствени пропуски в уменията. Поддръжниците смятат, обратно, недостига на подходящи обучителни дейности за ключов обясняващ фактор. И накрая, WSN идентифицират липсата на време за усвояване на нови умения като най-уместната причина, обясняваща собствените им пропуски в уменията.
На активаторите и поддръжниците се отразяват негативно върху способността им да подпомагат настоящи или допълнителни WSN в техните пътища за интегриране в работата. Основното безпокойство за WSN е неспособността им да работят, като същевременно гарантират подходящо качество и/или скорост, което може да предизвика забавяне или да попречи на качеството на продуктите/услугите, доставяни на клиентите. Обучението се разглежда като най-важната мярка за преодоляване на пропуските в уменията, но липсата на ресурси, които да бъдат разпределени за обучение от повечето WISE, възпрепятства посещаването на обучение. На всичкото отгоре респондентите подчертават липсата на подходящи обучителни дейности, които са изцяло пригодени за справяне с пропуските в уменията, особено на WSN.
Пропуски в технологиите и цифровите умения в WISE
Разчитайки както на констатациите от личното, така и на онлайн проучването (попълнено от 175 участници), проучването показва как са технологиите и процесите на цифровизация – особено в големите WISE, в които нивото на цифровизация е по-високо в сравнение с по-малките – прилагани до голяма степен в процеса на управление (чрез например използване на услуги за облачни изчисления и електронни фактури) и за стандартизация на производствените процеси (чрез например технологии като софтуерни пакети за планиране на ресурсите на предприятието). Обратно, някои напреднали технологии като изкуствен интелект, бързо създаване на прототипи и помощни технологии се считат за по-малко подходящи.
Що се отнася конкретно до дигиталните умения, няма значителни разлики между уместността на дигиталните умения и тяхното ниво на надареност за трите целеви групи. Enablers (активаторите) са категорията работници на WISE, които най-много се нуждаят от тези умения. Напротив, WSN изискват малко дигитални умения, за да извършват работните си дейности, а дигиталните умения изглеждат по-уместни в личните им дейности, отколкото на работа.
Що се отнася до техническите и меките умения, има място за подобряване на дигиталните умения за трите целеви групи. Открита е обаче трудност при намирането на инициативи за обучение за преодоляване на тези пропуски, особено за WSN.
Тенденции и предизвикателства в развитието
Във всички държави, в които оперират, WISE демонстрираха способността си да се справят с ключови проблеми на трудовото изключване, засягащи съвременните икономики, с които традиционните политики на пазара на труда се оказаха неспособни да се справят. Въпреки техния успех, потенциалът на WISE все още е далеч от оползотворяване.
Видимостта на WISE се увеличи значително през последните десетилетия и нови закони, признаващи WISE – особено чрез правни статути – бяха приети във все по-голям брой държави-членки на ЕС. Заслужава да се отбележи и тенденцията за признаване на WISE чрез корекция на кооперативното законодателство, която е разпространена в страни, отличаващи се с дългогодишна кооперативна традиция.
Оскъдното развитие на ex lege WISE в някои страни може да се проследи до два основни фактора: недостатъчната степен на ангажираност на WISE в законотворческите процеси и неспособността на политиците да идентифицират всички видове организации, които могат да се считат за WISE.
Като цяло има тенденция към разширяване на целевите групи на WISE: в миналото хората с увреждания бяха единствената група, смятана за неравностойно положение, докато в по-нови времена концепцията за неравностойно положение постепенно се разширява, така че да включва по-широк набор от уязвими работници.
Друга открита ключова тенденция е, че през последното десетилетие областите на ангажираност на WISE прогресивно се разширяват към области – като тези, свързани с ИКТ, културата и управлението на културното наследство – с по-висока добавена стойност.
Анализът обаче потвърждава, че за да се използва напълно добавената стойност на WISE, е необходима по-благоприятна среда. По-специално има нужда от по-благоприятни публични схеми и политики. Въпреки това от директивите на ЕС за обществените поръчки от 2014 г. се появяват нови възможности за достъп до пазара за WISE.
Освен това някои WISE експериментират с новаторски стратегии с цел подобряване на капацитета им за интеграция. Сред най-иновативните, сътрудничеството между WISE и конвенционалните предприятия се превръща в широко разпространена стратегия в някои страни също като част от конкретни законови и/или политически схеми, като например квотни системи. Заслужава да се спомене и тенденцията за изграждане на мрежи, които групират WISE заедно.
Когато става въпрос за развитие на умения, WISE са изправени пред специфични предизвикателства. Нивото на уменията на трите групи работници, обхванати от емпиричния анализ, изглежда доста добро. Данните обаче показват, че има значително място за подобрение и неуспехът да се запълнят тези пропуски в уменията може да застраши капацитета на WISE да подпомага настоящи и/или нови WSN. Дейностите за обучение се считат за особено важни, но липсата на време и ресурси – особено в малките WISE – които да бъдат отделени за обучение, възпрепятства посещаването на обучение. По отношение конкретно на WSN е необходимо целенасочено обучение, планирано въз основа на техните нужди и възможности.
По отношение на дигиталните умения, резултатите показват, че няма значителни разминавания между тяхната уместност и нивото на дарение за трите целеви групи. Струва си да се отбележи, че специално за WSN дигиталните умения изглежда придобиват по-голямо значение в дейностите в личния живот в сравнение с работните дейности.
Друга важна тенденция се очертава, че нивото на цифровизация е по-високо в по-големите WISE. Въпреки това технологии като изкуствен интелект, бързо създаване на прототипи и помощни технологии се считат за по-малко подходящи и следователно рядко се използват в рамките на WISE. Въпреки това, това са важни технологии, главно за адаптирането на индивидуалните работни места на WSN, и техният потенциал трябва да се използва напълно от WISE.